Психологическата терапия, както всички повече или по-малко знаем, се отнася главно до нашето травматизирано минало, което от време на време се намесва в настоящия ни живот и търси изцеление. С рани, оставени от старите болки, старите страхове, старите лишения, разочарования, предателства, неуспехи, фалшиви и измамни учения, грешни поведения на родителите и всички онези, които психоанализата нарича „важните личности в живота ни“. Обикновено тези трудности, лишения и рани оставят у всеки един основен симптом: липсата на вяра в себе си.

Липсата на любов към себе си. Липсата на кураж да търси и да преследва сериозно онова, което копнее, да вземе сериозно мечтите си, за да не се превърнат в фантазии без реалност и жизнени сокове. След като родителят ме е предал, нищо не струвам... След като бях измамен от учителя, когото безрезервно възхищавах, съм глупак. След като първата ми любов ме е изоставила, неспособен съм да спечеля любов. След толкова болка, която изпитах тогава, не мога да понеса да почувствам нещо подобно никога повече.