„Един човек умира наистина, казва Хорхе Луис Борхес, само когато умре и последният човек, който го е познавал. Това е днешният случай на Фройд, макар че все още има няколко малко на брой хора, които в детството си са имали възможност да се приближат до него. Фройд прекара живота си в писане и, въпреки че един ден унищожи текстове и писма, за да усложни работата на бъдещите си биографи, той хранеше толкова голяма страст към следите, археологията и паметта, че всичко, което е загубено, не е нищо в сравнение с това, което е съхранено.

Когато става въпрос за такава съдба, историкът се изправя пред изобилие от архиви и следователно пред липса на интерпретации. След десетилетия оправдателни коментари и насилствени обвинения, е изключително трудно да знаем кой всъщност е бил Зигмунд Фройд. Въпреки това, от времето на публикуването на последните синтетични справочни произведения, нови архиви бяха отворени за изследователите, докато основният обем на кореспонденцията оттук нататък е достъпен.

Основателят на психоанализата е преди всичко виенец от благородно потекло, поданик на Австро-Унгарската империя, наследник на германското и еврейското Просвещение. Що се отнася до психоанализата, тя е плод на колективно начинание, романтичен духовен кръг, в рамките на който Фройд ще остави свободно да се прояви привличането му към непознатото, окултните науки, охотно трансформирайки приятелите си в врагове, Фауст и Мефистофел едновременно.

Мислител на модерността, но консервативен в политическите си позиции, той няма да спре да действа противоречиво по отношение на делото си, винаги от името на разума и Просвещението. Виждаме го тук в своето време, в семейството си, обграден от своите колекции, жените си, децата си, кучетата си; виждаме го най-накрая жертва на песимизма пред възхода на екстремистките сили, подчинен на колебанията си по време на изгнанието в Лондон, където ще завърши живота си. Виждаме го също и в нашето време, подхранвайки въпросите ни със своите лични съмнения, провали и страсти.

„Рудинеско подписва един паметен труд, който абсолютно заслужава титлата на окончателна биография на основателя на психоанализата“. Álex Vicente, El País „Гигантско и вдъхновено произведение, което улавя историческия и идеологическия контекст на епохата и човека, който промени начина, по който виждаме съществуването и сексуалността си“. André Masse-Stamberger