Атина, 472 г. пр. н. е. Актьори, облечени в персийски костюми, декларират безсмъртни стихове в светото пространство на театъра на Дионис, в сянката на опожарената Акропол. Атиняните помнят.

Малкият Евандр задава въпрос. А чичо Глаукос разказва. Как атиняните напуснали домовете си, малко преди Великият цар, Ксеркс, да наводни тясните улички на града със своите армии.

Кои бяха Темистокъл, Артемисия, Амений и Пауминий, Массистий и Аристодим. Как гърците спасиха на Саламин и при Платеите света си, семействата си, живота си, променяйки – това Глаукос не го знаеше тогава – течението на реката на историята.