Атина. Десетилетие `80. Социалните борби се усилват, движението на противопоставяне на социалдемократичната репресия се разширява и с база площад Екзархион, запалва "огън" в централната част на метрополията.

Георги Николаидис, с фотоапарат в ръка и душа в устата, се намира там, където се пише историята. И я запечатва в черно и бяло. Днес, след повече от три десетилетия, той извлича от архива си и споделя с нас непубликувания си материал, докато хората, които бяха "душа и тяло" в кадъра на неговите снимки, пишат за Екзархио, за "пространството", за антиексперимента, за Химиото, за убийството на Калтеца, за пънк рока, за независимите банди, за местата, за концертите...

Текстове - свидетелства, които, заедно със суровите снимки, очертават онези много живи дни и нощи на желание и действие. Тогава, когато завземачите на Химиото напускаха победители от битката срещу държавната машина, пеейки над барикадите, "ние сме луди и щастливи"...