Четиридесет и три години съм в "Вима". Влязох през септември 1974 година и оставах до днес, с всички проблеми, които възникнаха за този исторически вестник. Бях назначен като репортер и ще си тръгна като репортер.

През последните години, когато поех колонката на "ВИМАтодот", на последната страница на вестника, имах постоянни притеснения, но и големи успехи. Считаха я за най-популярната колонка в целия атински печат, на база на измервания. Всички, най-вече политиците, искаха споменаване на името им, дори и негативно, както някои ми казваха.

Работих двадесет и осем години в ЕРТ: първоначално в ЮЕНЕД, след това в ЕРТ-2 и накрая в ЕРТ в Света Петка, години добри и лоши. Четиридесет и три години журналистиката ме хранеше и аз я хранех.

В тази книга събрах някои откъси от опитите си през тези години, малки, но – вярвам – символични, за период, който много пъти си мислеше, че ще подмами времето. В тях ще намерите радостите и горчилките на журналиста, но и тревоги, страсти, грешки. Ще се смейте на сериозни събития и ще плачете с куриозите. Всичко беше журналистика. Нищо повече, нищо по-малко.