Пеер Гюнт, драматичната поема на Ибсен, е вдъхновена и пропита от норвегските народни приказки.

Пеер Гюнт се бори с мечтата и изкушението, упорствайки с капризността на малко дете да живее живота си „като император на себе си“, докато осъзнае, че през целия си живот е преструвал, че е някой друг.

След болезненото осъзнаване на суетността на скитанията си, той намира признание в обятията на идеалната спътница, жената, която го е обичала за това, което е, и която го е чакала до края.