Демокрит е последният голям космолог в дългата поредица от предсократовски природни философи или физиолози, както ги нарича Аристотел, и първият универсален ум (mens universalis) в историята на философията.

В своето произведение той събира всичките усилия на предшествениците си да определят съществуването на света и смисъла на битието. В същото време, съчетавайки възгледите на по-старите философи и разглеждайки основно позициите на елеатите, той отива много по-далеч от първоначалните обозначения на атомистичната теория, предложена от неговия учител Левкип.

Демокрит освен това се характеризира особено като голям синтетичен ум на 5-ти век пр.н.е. Тоест, той не се е занимавал само с космологичния проблем, който толкова е разтърсвал мисълта на великите му предшественици почти два века, а го интересува цялото завоювано до тогава философско знание, може би трябва да кажем по-добре човешкото знание в неговата цялост.

Космологичният проблем обаче в собствената му мисъл намира заключителната си израз. Атомната теория 'завършва' предсократовското търсене относно същността на света, тоест въпросът за това какво е светът, за битието и същността.

[Извадка от текст за представяне на издател или издание]