Монополният контрол на държавата от Дясното, продължаващ във времето, вече създаваше, в началото на 60-те години, проблем с политическото оцеляване на центристките политици (предимно произхождащи от венизелизма). Те, следователно, бяха принудени да отложат своите амбиции за лидерство и да пристъпят към създаването на единен политически субект, на ЕК.

Въпреки това, от самото начало беше направен опит да се осигури на новото политическо образувание колективно управление и вътрешнопартийно равновесие, динамиката на събитията направи ръководителя му, Георгиос Папандреу, всевластен, а също и полюс на вътрешнопартийна сила Андреас Папандреу... Това беше развитие, трудно приемливо за другите барони на партията.

Наречената "Аpostasia" от 1965 година до голяма степен беше реакция на старата лидерска група срещу лидера. Но тъй като стана по начин и с похвати, които създадоха в обществото усещане за предателство, конспирация и предаване на старата демократична партия на историческия й противник, тоест на Статията, Аpostasia предложи на Г. Папандреу популярност, каквато никога не е имал в миналото.

Докато опонентите му вече го възприемаха – главно в степента, в която съществуваше влиянието на сина му – като опасен за следвоенното статукво. По същество Гърция се раздели на папандреисти и антипапандреисти. От времето на Елефтериос Венизелос, вероятно, не е имало лице в такъв степен, което да се е утвърдило като основа за разединителна линия.

Страна, която, малко повече от десетилетие след приключването на кървавия граждански война, смяташе, че е постигнала ниво на политическа нормалност, такова че да е възможна равномерната смяна на управление, скоро установи, че нищо не е даденост: Разпадането на центристката партия, сближаването на част от нея с Двореца и Дясното, последващата радикализация на част от обществото и съпричастността му дори с политическите формации, които представляваха загубените от Гражданската война, бяха факторите, които съживиха старите демони и превърнаха обещаващото начало на десетилетието в явление на ужас...

Танасис Диамантопулос е роден в Атина. Учил е право в Атинския университет, а след това политически науки и публично право в същата факултет и философия-педагогика-психология в философския факултет. Получавайки последователни стипендии, прави магистърски изследвания и получава докторска степен от Сорбоната, докато по-късно провежда постдокторантски изследвания в Оксфорд. Преподава в Пантеонския университет и е преподавал в Института по политически науки в Лил. Автор на 25 научни и две литературни произведения.