Дълбокият, влажният поглед на кучето изразява любов и преданост, но винаги крие и една неуловима меланхолия, дори когато то играе. Предполагам, че този поглед, с товара на миналото в него, е подтикнал Йосиф Ботетзая да напише това изключително и оригинално изследване.

Авторът хваща нишката от начало и черпи данни от митологията, историята, археологията, изкуствата, античната гръцка литература и писмените паметници по принцип, изучава свещени книги и притчи, историите на светците и други разкази, за да представи историята на кучето и съответната връзка с човека при лов и войни, отношението му от религиите, и взаимоотношенията на обич и отвращение, които понякога се развивали помежду им.

Историята на четириногото, което реши да стане най-добрият приятел на човека, макар и без винаги да има отговор, разкрива едно минало, което завинаги е присъстващо и ни подтиква да преосмислим позициите и възприятията си за не-човешките животни.

Сълзата на епичния герой за вярното му куче е честно епитафично почитание. В продължение на хиляди години сме вървели по земята, заедно в живота и смъртта, с нашите четириноги другари, които никога не ни "теглиха" според цвета, красотата, богатството, расата, религията, нашите политически убеждения. За тях ние винаги сме били, просто и единствено, "техните хора". Тази книга е кратка история на общия ни път.

Йосиф Ботетзая