Токсикоманите с психопатология са двойно "отклоняващи се", двойно стигматизирани хора, жени и мъже, в по-голямата си част млади, от всички социални слоеве, чието число расте всеки ден, приематели на брутално, расистко отношение от институции и агенции, парии сред парийните. Тези хора се считат за нежелани от психиатричните структури – публични и частни – и социалните услуги.

Те са случаите, които се пренасочват от една услуга на друга, дори когато имат характера на спешност, дори след опит за самоубийство или друго акт на безнадеждност. Психиатричните болници "не приемат токсикомани". Лечебните общности по правило, с изключение на някои изключения, "не приемат психиатрични случаи". В крайна сметка, никой не знае къде принадлежат всички тези хора.

Затова за тези, които изглежда, че не принадлежат никъде, тези, които не намират място да застанат, парийните на обществото, на психиатричната система и на програмите за детоксикация, се говори в тази книга. За онези, които всички считат за "трудни пациенти", "без искане за лечение", "с лоша прогноза" както спрямо психичното разстройство, така и спрямо детоксикацията.

За тези, на които нашият клиничен опит доказва, че терапевтичната връзка в подходящата терапевтична рамка, където функционира "звезден клуб от групи", по думите на Félix Guattari, с основен инструмент психотерапията и Изкуството в диалектическа връзка, може да формира всички условия за лечение, тоест трансформацията им в социални субекти, субекти на еманципация и субекти на творчество, без зависимости и без психопатологични прояви.

В книгата са представени някои клинични случаи, представляващи психиатричните нозологични единици, които срещаме най-често в това поле (психози, емоционални разстройства, патологични личности).