Цялостната тематика „История на Гърция“ от възхода на новия елинизъм до днешния ден предлага нов подход към библиографските данни, като преоценява цялостния ход на гръцката диаспора в пространството и времето.

През времето на многобройни избухвания, противоречия, зависимости и закономерни предположения, би било почти невъзможно и достатъчно опасно да се извлекат конкретни заключения с абсолютна приложимост. Непрекъснатата и внезапна смяна на поведения, тенденции и емоции съставляват психографията на един народ, който до голяма степен сам определяше съдбата си и естествено, историческата си съдба.

Ако географското местоположение на елинизма, продукт на вековно оформени исторически обстоятелства, оказваше решаващо влияние върху нещата в цялото му културно съществуване, то вътрешните и импулсивни противоположности определяха съответно и поведението му. Историческите действия, плод на епохата, неоспоримо чертаеха многостранни траектории и изключително деликатни баланси.

Обаче новогръцкият феномен се основава на една структура на неизчерпаеми отправни точки, които се инициират всеки път, когато безизходицата е изпълнила целта си. Така, почти винаги, когато бе обявена нова ера и нова отправна точка в съседната среда, по-често, това събитие, с течение на времето, падна обратно в един порочен кръг на разломи, триения и вълнения, за да се върне по-късно в процес на нова отправна точка, очевидно влошаваща се и негативно развиваща се за гръцките национални интереси.

Елидизмът беше закономерна реалност, която неминуемо се сблъскваше с границите на възможното и осъществимото. Той имаше да се състезава между две форми, без обаче да постигне абсолютна разделителна линия между сънищата и прагматизма. Водещата смяна между двете форми и за много дълъг период от време, както провеждаха в историческото поле на гръцкия маршрут, разкриваше неясен и фалшив ход между две диаметрално противоположни области на избор, които в практиката обаче бяха свързани, явление, което оказа пряко влияние на цялата конструкция както на елидизма, така и на гръцкия диаспора.

Съществуването на последния бе постоянно минирано и оспорвано от колебливото движение на елидизма, което разкриваше и откриваше разделената и напълно незряла същност на съществуването му.