Всичко за нищо, каза Еклисиастът. Всичко е напразно, всичко за нищо. Една е съдбата на хората, праведни и неправедни, бедни и богати, роби и свободни: смъртта. Добрите неща ще изчезнат. У努力та ще се провалят. Мечтите ще се окажат илюзии. Но тревогите няма да намалеят.

"Еклисиастът" остава една загадка. В същото време, когато се характеризира като най-мрачния текст на световната литература, Еклисиастът се описва и като философски химн на радостта. Може би защото осмели да се потопи дълбоко в тъ darknessта на тщетността, за да намери нещо истински светло. Радостта от труда. Това е дялът на човека, единственото нещо, което има стойност в преброените дни от живота му. Но тревogите няма да намалеят. Напразно и това, гонитба след вятъра.

"Еклисиастът" е написан вероятно през 3-ти век пр.н.е. Включен е в еврейската Библия и в християнската Стара Завет.