Процесът на трансформация на европейските държави към европейска интеграция е придобил особено значение за бъдещето на европейския континент, особено след приемането на Договора за Европейския съюз в Маастрихт през 1992 година, разширяването с новите държави-членки (2003) и началото на процеса по установяване на Европейската конституция (2004).

Промените, които настъпват в бързо променящата се международна среда, подчертават тясната връзка на взаимозависимост, която съществува в Европейския съюз между образователния институт и сферите на икономиката, труда, обществото, както и с политиките за конкурентоспособност, заетост, социална интеграция и борба с социалното изключване.

Процесът на трансформация на европейските общества, особено през последното десетилетие и в контекста, формиран от "Стратегията на Лисабон", подчертава ролята и значението на образованието като основен посреднически фактор за подкрепа и постигане на основните политически цели на обединена Европа.

Целта на книгата е да допринесе към по-широката дискусия относно разбирането, анализа и интерпретацията на "словата" и "практиките" на ЕК/ЕС в образованието и отношенията с областите на икономиката, политиката, обществото и културния живот.

Обект на изследването е формирането на институционалната реч на ЕК/ЕС и историческо-сравнителният анализ на генеалогията на образователните речи и практики в Европейската общност, които са се формирали по време на метаморфозата на регионалната интеграция на държавите от Западна Европа в периода 1950-1999.

По-специално, изследването се фокусира върху сравнително проучване на формирането на знанията, словата и практиките, които са доминирали през различни исторически епохи и определили курса на трансформация на образователната политика в Общността.