Проектът на Греъм Алисон и Филип Зеликов, "Същността на решението: Обяснявайки кубинската ракетна криза", или, както се превежда на български, "Кубинската криза: Същността на решението", представлява най-характерния пример за опит за разбиране и систематизиране на динамиката на процеса на вземане на решения.

Въпреки че настоящото произведение по същество представлява подобрена версия на книгата на Греъм Алисон, "Същността на решението", публикувана за първи път през 1971 година - стана изключително популярна, получи остри критики и оттогава е възприета като основен учебник в най-големите американски университети - участието в създаването на това издание на опитния историк Филип Зеликов, обогатяването на теоретичния подход с нови, характеризиращи се с интердисциплинарност тенденции, както и използването на ново непубликувано архивно материал, за да се проучи кубинската конфликта и последващата верификация чрез него на теоретичните заключения, но, най-вече, по-подробният от опит и последователен подход към темата - пряко следствие от интервала от двадесет и пет години между първото и второто издание - могат да придадат на това произведение характера на оригиналността.

Начинът на разглеждане на темата, а именно, детайлното занимаване както с теоретичната основа, така и с казусното проучване, представя книгата като полезен "инструмент" не само за систематични изследователи на вземането на решения и/или "любимата" криза на Куба, но и за студентите, тъй като в нея ще намерят обобщен и експланаторен запис на събитията, които се случват в познавателното поле на процеса на вземане на решения в международната политика. В същото време, ще им бъде предоставена възможност за методично представяне на важен епизод от Студената война.

Основно, обаче, начинът на обсъждане на темата може да предложи приятно четиво на всеки, който желае да се замисли около въпроса "как гражданите трябва да разбират действията на своите правителства", чийто отговор или указание за отговор е всъщност и основната цел на авторите, както те сами подчертават.