Тази книга представлява малък принос в дебата, който продължава относно миналото, настоящето и - най-вече - бъдещето на Фолклористиката, в период, който не е никак благоприятен за нея.

Досегашните й „сигурности“, които я направиха „национална“ наука (същевременно препращайки към „грубо“ минало) са в ясно отстъпление, предвид явната културна неустойчивост и разнообразие на нашето време, а също и оспорването на расовата - националната „чистота“ (с всичко, което това предполага).

В същото време нарастват мненията относно „завършването на историческия цикъл на фолклористичната наука“, мнения, които произхождат основно от по-широкото пространство на Социалната Антропология.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]