Този труд на Русо е публикуван в Париж през 1762 година.

Основната идея на произведението е, че народ, съставен от обединението на всеобщото, се различава от неопределената маса, когато представлява политическо тяло, нацията.

Тази връзка произлиза от задължението на всеки да има законна стойност, основана на някакъв Фундамент.

Някои учени я свързват с властта, други с родовото влияние, а трети с божествената воля.

Отхвърляйки тези принципи, Русо признава за основа на политическото тяло оригиналния договор, който членове приемат свободно и за който всеки от тях се поставя безрезервно в солидарност с останалите.

По този начин се създава взаимно задължение на всеки към цялото и на цялото към всеки.

Този договор не е 'договор на по-висшия спрямо по-ниския, а договор на тялото спрямо всеки от членовете му'.