Появата на религиозните войни, укрепването на ислямския свят и разпространението на ислямисткия тероризъм отново правят актуално търсенето на причините, които подтикват съвременния човек да търси утешение в метафизичното.

Развитието на самостоятелно проучване на явлението самò по себе си е от голямо значение, тъй като гръцко-православните народи са били сред първите, които се срещнали с исляма при неговото излизане от Арабския полуостров. Освен това, съвременна Гърция продължава да се намира на границата между два свята, макар и границите да не са плътни и непроходими.

Настоящото изследване се фокусира върху първия арабски период на исляма. Паралелно с това се изследват условията, при които се е развивало екстремисткото ислямo и отново се е появила концепцията за Светата война (джихад). Определя се също така референтната система, „ние“, чрез която се подхожда към ислямското явление.

Представят се факторите, които са допринесли за формирането на новия хелленизъм, както и формата и начините за композиране на неговата идентичност. След това се представя историята на исляма от появата му в пустините на Арабия. Следи се развитието на новата религия, отношенията и различията й с другите монотеистични религии.

Посочват се основните й въз погледи, механизмите на разпространение, експанзивната политика на първите халифи, както и многообразната среща на хелленизма с ислямския свят. Особено внимание се обръща на Емирството на Крит, уникална арабска държава от 9-10-ти век след Христа. В края се представя голямото сблъскване на исляма със Запада, отразено в мусулманската Света война и християнските Кръстоносни походи.