В средата на 60-те години на XX век Адорно, докато усърдно работи върху ръкописите на Астетичната теория, намира възможност да говори за архитектура. В лекцията си "Функционализмът днес" той излага парадоксите на архитектурната теория на Адолф Лоос, поставяйки акцент на въпроса за декорацията в контекста на функционализма.

Поддържайки диалектическото разглеждане на естетическите и социалните въпроси, той ще подчертае противоречието на чистия функционализъм, който, желаейки да премахне декорацията и нейната символична функция, отхвърля подозрението "че всичко, което отменя стила, представлява същия, несъзнателно, стил". Това подозрение е, което движи критичното разглеждане на Адорно относно капиталистическата социална реалност и нейните фетишистки функции, както се изразяват не само в сферата на икономиката, но и в сферата на изкуството.

(От представянето на задната корица на книгата) - "[...] Функционалистката архитектура стои срещу потиснатите инстинкти на емпиричните субекти, които все още и в контекста на настоящото общество търсят щастието си във всякакви ъгли или процепи; представя интелектуалния характер, човешки ресурс, който е свързан с най-прогресивната съвест, но се задушава в най-вътрешните дълбочини на съществуването на хората, които остават духовно немощни". (Теодор Адорно)