Розита, едно ново сираче, живее в Гранада с чичо си и с кормичката си. Чичото й отглежда редки цветя в оранжерията си. Най-любимото му и най-рядкото е розата Rosa mutabile, което означава променлива роза. Тази роза сутрин е червена, следобед става бяла, а вечер опада.

Розита, влюбена и сгодена за братовчед си, е принудена да се раздели с него, когато той заминава за Америка, давайки й обещание, че ще се върне и ще я вземе със себе си. Произведението използва символичен език. Героините в произведението имат имена на цветя: Розита и Магнолии. Както розите в оранжерията цъфтят и увяхват, така и те остаряват, лишени от любов, затворени в строгите закони на малкото си общество.

Rosa mutabile, която в едни единствен ден цъфти и увяхва, е лирична алегория за преходността на младостта на героинята. Както розата, така и Дония Розита, след цъфтежа, имат обща участ – увяхването. Годините минават, Розита приготвя зестрата си, чака годеника, който не идва, и отхвърля всички потенциални съпрузи, които посещават къщата на чичо си.

Розита и неомъжените си приятелки комуникират помежду си по символичен начин. Кодът им е езикът на цветята и чрез него търсят изход за сексуалната си лишеност. Писмо, което пристига в деня на празника на Розита, съобщава намерението на заминалия годеник да стане брак с пълномощник. Тъй като той не може за момента да дойде, ще го представлява друго лице на сватбената церемония.

Но сватбата няма да се състои и по този начин. Розита вече е остаряла, чичото е починал, а годеникът се е оженил за богата булка в Америка. Трите жени в дома – Розита, лелката й и кормичката, финансово обезпечени, напускат, оставяйки завинаги ипотекирания дом и забравената оранжерия, след смъртта на чичото.

[Извадка от текст на сайта на издателя]