Откакто човекът започна своето пътешествие по земята, хоризонтът, който разделяше земните елементи от недостъпните далечни светове, беше в центъра на всичките ни дейности. Небето вдъхновяваше цели поколения поети и художници, философи и учени.

Неговото платно, избродирано с безброй звезди, беше водачът на навигаторите. Через насилствената сила на бурите и циклони, небето периодично причиняваше ужасяващи бедствия, докато мракът на слънчевите затъмнения раждаше тревожните послания на божествата, в които са вярвали нашите предци.

Небето отбелязваше началото на жътвата с постоянната смяна на сезоните, участваше в любовните ни романи с пламенните си залези, докато бележеше мечтите ни с внезапната аркова траектория, която следваше падаща звезда.

[Извлечение от текста на въведението на изданието]