В нашето време, отбелязва Мишел дьо Серто в „Културата в множествено число“, „се произвежда една пустиня за тези `безотечни`, духовните мигранти, от които институциите лишават от представления. Духът, който ги възкресяваше, не е изчезнал. Той е `някъде другаде`, отвъд структурите, които неговото оттегляне е преобразувало в опустошени спектакли или в функции на отсъствие“.

На тревожния въпрос: „Какво да правим?“, тези есета, написани в пустинята, изпращат от изгнанието послание: „Да защитим с безкористна страст от пошлостта на пазара и купуването `Състрадателния човек` на Хеймон и висшата литература, която му се полага“.

[Извадка от текст на представяне на издателя или изданието]