След като беше публикувана за първи път през 1951 г., тази значима лекция на Ервин Панофски не е спирала да бъде предмет на интензивни дискусии, които надхвърлят полето на историята на изкуството и обхващат по-общо сферата на интелигентността.

Типичен пример за приложение на иконологичната теория, развита от самия Панофски, това изследване не се опитва просто да интерпретира един художествен стил, а да извади наяве това, което той самият нарича "вътрешен смисъл или вътрешно съдържание" на по-широкото културно явление на готическата архитектура. То разглежда връзката на готическата архитектура с по-дълбоките, евентуално несъзнателни, духовни тенденции на епохата и средата, която я е родила.

Панофски започва от паралелността, която различава еволюцията на готическата архитектура и схоластиката, опитвайки се да направи причинна връзка между тях. Той вижда в готическите форми израз на същата "духовна обич" която характеризира схоластиката, която притежавала по онова време и в конкретния регион "нещо като монопол в образованието".

Според Панофски, Summa, изразът на схоластичния дух, и катедралата, основната форма на готическата архитектура, са ръководени от същите основни принципи: (а) цялост, (б) организация съгласно система от сходни части и части от части, и (в) ясност и убедителност на (производственото) разсъждение.

Основният схоластичен метод на disputatio (както е оформен от Абелард с Sic et Non) е послужил за стандарт, по който работят и архитектите на катедралите. Затова той може да интерпретира еволюцията на готическите форми от паметник на паметник.

Критичният читател разпознава колко дълбоко владее Панофски и с колко критична сръчност манипулира теоретико-философското основа, което започва от средновековната философия и достига до Хегел, Манхайм и Касирер.

Всеки читател, посветен или непосветен, ще се наслади на очарователния начин, по който "отключва" внушителните форми на готическите катедрали, разкривайки неочакван и вълнуващ образ за духовния хоризонт на европейското средновековие.

Изданието е допълнено с два полезни речника: първият включва чужди термини и фрази, използвани от автора, а вторият обяснява архитектурната терминология на текста.