Никога досега не е имало толкова много разговори за човешките взаимоотношения, или просто за "връзка" (което в този случай означава връзката между мъж и жена), и никога досега тези взаимоотношения не са били толкова нестабилни и крехки. Човекът на течната модерност - както Зигмунт Бауман нарича постмодерността, обществото на последните десетилетия, с бързия си темп на промяна, което го отличава от самата модерност (Стабилна модерност) - създава връзки, които по същество са свободни, така че да могат да бъдат лесно, бързо и безболезнено разтърсвани, когато обстоятелствата се променят. Централната форма на нашата течна модерна ера е точно човекът без постоянни, стабилни, трайни, устойчиви връзки, което от една страна ги води до отчаяно търсене на самоличност, самоопределение и самоутвърждение, а от друга страна им причинява дълбоко чувство на несигурност. Триумфът на индивидуализма в постмодерността в крайна сметка доведе до смъртта на автономния индивид на модерността и го замени с друг, неспособен да доверява и да се ангажира, потопен в конформизъм и страх.