Хулите и клеветите на църквата срещу Аполионий наложиха моралното задължение да определя себе си служебно, защитник - нещо, което не е направил нито един грък до днес в продължение на хиляда седемстотин години.

Книгата описва историята на Аполионий, идеалният божествен мъж. Той беше носител на божествена мъдрост, изразител на откровението на бога, религиозен реформатор, социален преобразовател, чудотворец, полубог, иерофант на Асклепий, който, като примерен аскет, се въздържаше от удоволствия. Аполионий по-късно беше наречен от църквата „Христос на езичниците“.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]