Трипактовата драма "Звукът на камбаната" е най-важното, от наличните, театрално произведение на Янни Скаримба (1893-1984) и неизвестен шедьовър на новогръцката драматургия.

Неговото съдебно приключение през 1943 г. и отхвърлянето му от Държавните сцени днес подкрепят мита за сценичния призрак, "невидимата трупа", която идва от Халкида.

Официалното му представление през 1969 г. от трупата на Г. Емирдза в Експерименталния театър на М. Риалди, беше похвалено от важни личности на писмеността. Въпреки това, то остава, дори и като заглавие, произведение без свидетелства и неизвестно.

Относно типичната си сюжетна линия, произведението може да бъде поставено до сродните произведения на Хенрик Ибсен, докато показва изключителна устойчивост при сравнение с творби на Луиджи Пирандело и Съмърсет Моъм.

Неговата голяма добродетел обаче и регулатор на сюжета е езикът му, който смело балансира, следвайки естетическите мерки на други времена, над граматическите и важни стереотипи на следвоенното градско, урбанистично планиране.