Томът е първият от два тома, с които произведението на Еврипид се включва в серията "Преведени автори на древногръцката литература".

Еврипид е великият поет на трагедиите, който допълва тройката на "трагичните" поети на гръцката античност заедно с Есхил и Софокъл.

В античността творчеството му е било много ценено за многото му дарби в поетичната функция. Бил е наречен "философ от сцената", тъй като в произведенията му персонажите, основни и второстепенни, изразяват философски размишления.

Творбите му представляват човешка картинна галерия, те са вечен завещание и дават много поводи за размисъл.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]