(. . .) Тази книга е пореден опит да се дефинират (или преосмислят) термините и границите на интерпретацията на двете епопеи, които във всеки случай заменят пророчеството (по същество: религията) с разказ. Изкуството на огледалото, стратегиите на тревожност, наративната синхронизация, паралелните действия и последователните актове, диалогът на текста със стари разкази, структурата на епическото разказване като мета-литературно отражение се появяват като критични омирови и постомирови въпроси, често подмножества на древния омиров въпрос, и определят модерното възприятие на времето като предпоставка за единството на епосите. (. . .) [Откъс от текста на задната корица на изданието]