Тази публикация беше реализирана по случай едноименната изложба, която бе съорганизирана от Образователната фондация на Националната банка, Националната опера, Центъра за култура - Фондация "Ставрос Няархос" и Националната библиотека на Гърция в изложбеното пространство на Националната библиотека в К. П. И. С. Н. (4 февруари 2018 - 10 март 2018).

В настоящия том се представя художественото творчеството на изтъкнатия гръцки сценограф Стефанос Лазаридис, който, базиран в Лондон, е работил с най-значимите оперни сцени в Европа. Лазаридис разглеждаше създаването на декор като визуален театрален художник, избягвайки декоративни решения. Той имаше, както пише Памела Хауърд, "впечатляваща способност да улавя внушителен визуален пренос за цялостната продукция и да обработва всички възможни сценографски версии".

Освен това, той не се колебаеше да работи и в по-големи пространства, като стадиони, където проектира исторически представления, разкъсвайки традиционното разбиране за дизайна. Материалът на настоящия том произхожда от Архива на Стефанос Лазаридис, който се съхранява в ЕЛИЯ - МИЕТ и обхваща най-важните етапи от неговата четиридесетгодишна творческа кариера.

Томът включва живописни изследвания на декори и скици на костюми - където се проявява влиянието на обучението му при също международния Николас Георгиадис -, произведения с комбинирана техника и колажи, снимки на триизмерни макети, цифрови макети, снимки от представления и репетиции.

Текстовете, поставени предварително, написани от сътрудници и приятели на Лазаридис, осветяват личността и начина на работа на художника, докато кураторът на изложбата А. Воланакис, също негов сътрудник, подчертава основните сценографски принципи на неговото творчество.

В откъса, представен като заключение, самият Лазаридис обобщава: "Най-важното е всеки зрител да участва изцяло в представлението. Това, което древните гърци преживяваха един или два пъти в годината, като рядко явление, вече е станало рутина. Ние сме пренаситени от киното, телевизията, интернет, виртуалната реалност, списанията, непрекъснато сме бомбардирани с изображения. Трябва по някакъв начин, може би архитектурно - и това е част от моята работа - да преоткрием естеството на театъра, неговата архаична йерархия. Трябва да намерим нов начин за създаване на църква. Искам операта да стане колективно преживяване. В театралната зала всичко се комбинира, за да създаде нещо уникално и специално. Ако освен всичко останало не интегрираш публиката в представлението, няма да успееш да постигнеш уникалността на абсолютно колективното преживяване".

Публикацията се допълва с хронология, която включва всички етапи от изключително успешната му кариера.