Клиническият случай, който представяме, е представителен и същевременно изключителен. Става въпрос за историята на една наркоманка, Евридика, която се лутала в света на наркотиците повече от десет години, изпитала е страданието във всичките му проявления и успяла, чрез лечението си, да излезе жива и да започне нов живот, 'чист' и творчески.

Спецификата на случая се състои, освен в другите неща, и в факта, че животът й е представен чрез нейни собствени текстове. Задънена говорна трудност, от рода на брадилогия (баттаризъм), я е накарала да избере писмения език като средство за комуникация по време на психотерапевтичния процес.

Преминала е една година от момента, в който постъпи в програмата, участваше редовно в групите, оставайки 'чиста'. Обаче рецидивите на членовете на нейната група и страхът, че може да рецидивира и тя самата, я накараха да настоява за продължаване на индивидуалната си психотерапия.

Нейните текстове са прозорците, които тя сама ни отваря, за да надникнем в душевния й свят. Тези текстове обхващат основно периода 1991-1992 година, когато завършва лечението си, а през следващите четири години е написан по един текст на година. Те са представени в голямата си част в оригинал.

Книгата описва това вълнуващо пътешествие в дълбините на душата на Евридика, в лабиринтите на нейния психичен лабиринт и се опитва да запознае читателя с клиниката на наркоманията.