Награденият Йоаким Кепнер разкрива хрониката на истинското начало на Втората световна война. Чрез архивни източници и лични свидетелства от замесените държави – между които е и тази на Алкис Зей за Гърция – анализира важните и необратими решения и избори от 1941 година, година-ключова за съдбата на милиони хора.

Кепнер говори за войната като средство на политиката и за политиката в контекста на война, при която не е имало дори и най-малка готовност за помирение и никакъв компромис. Той се занимава с политиците, които я решили и ръководили; със soldiers, които я водили; с хората, които тя разруши като горяща верига; занимава се с жестокостта и безнадеждността, с куража и съ opозицията.

Той също така разглежда забавената, почти фатално забавена осъзнатост на свободния свят, свят, основан на морални основи, който днес до голяма степен считаме за даденост. Но той не е даденост. Това е историческо неповторимо решение, а 1941 година отбелязва годината, в която той отново намери гласа си, достойнството си и силата си.

Кепнер успява да достигне до сърцето на събитията, и дори за половината от страниците, от които се нуждаят други автори.