Каква е възможната роля на православната традиция и на ярката, но мимолетна византийска версия в бъдещата европейска идентичност? Тази последна версия ли е завършена или е в процес на развитие? Каква е гръко-православната хетерогенност, в контекста на предстоящата европейска идентичност?

Става ли отново въпрос за предстояща идентичност-чрез-диалог, където автентичното предавано отново става универсално в своята истина? Но дали тази истина вече е установена или, отново, нова?

Тази книга се опитва да направи едно разглеждане, задължително фрагментарно и въводно, на горепосочените въпроси, след изчерпването на фундаментализма и на всякакъв агресивен модернизъм, чрез същността на т.е. постмодерността.