Дейвид Уоткин анализира тук развитието на архитектурните форми от античността до днес. Изминавайки три хиляди години архитектурно творчество, той разказва за появата и развитието на различните стилове и техники и подчертава преходите, но и елементите на продължителност.

Описание на най-забележителните сгради и паметници на западното архитектурно наследство се комбинира с анализа на естетическите възприятия и стандартите, които са били валидни в съответните периоди. Също така се разглеждат разнообразните влияния, които се пресичат и допринасят за формирането на тенденции и школи.

Проектирането и строителството на сградите и изграждането на градовете са вписани в по-широкия им исторически и културен контекст и се интерпретират в зависимост от общите социални и икономически условия, без обаче да се пренебрегва и важната роля на индивида като проектант и патрон.

Отклонявайки се от други историографски подходи, които разглеждат миналото на западната архитектура като гробище на различни стилове, Уоткин подчертава, че възраждането на традиционните форми е било стимул за много от големите фази на архитектурата и особено акцентира на последователните възраждания на класиката, като така подчертава вечната актуалност и жизненост на класическата архитектура.