Това е опит за исторически подход към една малко или почти неизвестна, в истинските си размери, история, която се е разигравала през февруари и март 1948 година по време на гръцката гражданска война. Походът на Безоръжните Румелийци, който те нарекоха "Героичен Поход", докато след години сами го определиха като "Пагубно Събитие".

Важна стойност имат в книгата (40% от съдържанието) свидетелствата на оцелелите, които са имали пряка (призовани, въоръжени спътници, опоненти, очевидци) или косвена връзка с направеното и отразяват преживяванията на тези, които са били "главните герои" на събитията. По този начин читателят може да извлече свои собствени изводи.

Запазените ценни свидетелства, съпоставени с наличните писмени източници, демонстрират изключителна надеждност и идват да осветят след 65 години големи пропуски и "сиви" събития и накрая да впишат историята на Похода на Безоръжните Румелийци в историческия и социалния й контекст.

Авторът е роден в Ламия през 1947 година. Завършил гимназия в Лариса, изучавал е медицина в Аристотелевия университет в Солун и след това се е специализирал в Германия в продължение на седем години. Връщайки се в Лариса през 1982 година, той е упражнявал професията на УНГ специалист. През 2001 година издава книгата "СУЛИ, Пътепис в Мястото и Историята", която представлява опит за свързване на историята с мястото, където са се случили събитията.

След това той се опитва да дълбочини в бурното десетилетие на 40-те години, търсейки първични източници от очевидци на събитията, предимно от хора, които не са заемали лидерски позиции, така че изразяването на мнение да не бъде повлияно от партийни зависимости. Посещавайки в продължение на пет години места от интерес, събира и записва от различни хора с политическа ориентация, 240 свидетелства за оспорвани събития от гръцката гражданска война, които поради целите на документализацията са представени в лабораторията за устни свидетелства на катедрата по История, Археология и Социална Антропология на университета в Тесалия.

Тази опитност го е накарала задължително да се свърже с устната история, клон, който през последните десетилетия се счита за необходимо допълнение на писмените доказателства, в която той се опитал да задълбочи, като същевременно взема предвид и свързва известни или неизвестни-редки писмени източници. Настоящата книга е първият продукт на конкретното изследване, което цели да изведе на преден план опитите и мненията на "неизвестните".