"Страхливците, които предават патриоти на хуноите, защото се страхуват от смъртта, да знаят, че имаме заложена капан, че са осъдени и при първа възможност ще бъдат унищожени като животни." С тези думи L`Humanite, официален вестник на Френската комунистическа партия (PCF), призовава, през април 1942 г., френските антифашисти към актове на отмъщение. В окупираните от Оста градове, комунистическите организации систематично развиваха масова непокорност срещу окупационната власт.

В Атина и Пирея, стремителното развитие на ЕАM, основано на обширна организационна мрежа, подхранваше антикомунистическото чувство на обществото, водейки го до пълно разрив с окупационния режим. Увеличението на нацисткия терор, в съчетание с политическата поляризация, която достигна връхната си точка по време на последната фаза на Окупацията (1943-1944), доведе до кръг от кървави екзекуции, открити битки и убийства в централната част и кварталите на столицата, между гръцкоезичните окупационни сили (жандармерия, сигурност, батальони "Евзони") и "градските партизани" на ЕЛАС и ОПЛА, които бяха призовани открито да охраняват ЕАМ-ските и партийните организации, поемайки паралелно "тайни" задачи по информация, шпионаж и унищожаване на кадри от окупационния механизъм.

Функцията и действието на този "железен мускул на партията" представлява една от последните непознати страници на окупационната история и за първи път се поставя под микроскопа на систематично историческо изследване. За първи път наяве излизат структурата, лицата и практиките на ОПЛА, гражданската милиция на ЕЛАС, която е поела да изпълнява сътрудници на завоевателя и такива гръцки граждани, които се считат за предатели в очите на комунистическата партия.

Тази афера представлява сложен феномен, неразривно свързан с националноосвободителните и социални искания в стегнатия окупационен контекст, където също действат и батальоните за сигурност. Не е случайно, че е била покрита с омаерта, която продължава до днес. (Манолис Пимблис, "Та Неа", Библиодром, 31/3/2012)