Не знаеш кога е бил последния път, когато успя да се отпуснеш. Не знаеш кога е бил последния път, когато имаше време за себе си. Работа, плащания, дом, семейство, деца, готвене и почистване, болести, четене, лекари… Това са само част от нещата, които трябва да завършиш всеки ден…

Но ще ти разкажа една история, Човеко… Имаше веднъж един кана, който много обичаше стъклата си… И винаги се стараеше, винаги да ги има пълни с вода… Но кана допусна една грешка. Забрави в един момент сама да отиде да се напълни отново. И каната се изпразни… Изпразни се, опитвайки се да капне и последната си капка в тези стъкла…

Ако нямаш време, Човеко, създавай… И нека остане и нещо малко за малко назад… Не се чувствай виновен за това. Имаш нужда от него, за да продължиш да даваш. Иначе ще дойде моментът, онзи момент, Човеко… когато никаква работа няма да приключи, никакво плащане няма да бъде покрито, никакъв дом няма да е подреден… Ще дойде моментът, когато никой няма да е там, за да се погрижи за децата ти…