Томът представя византийската идея, както я възприемат и изразяват двама водещи мислители в историческата и философската мисъл на Русия през втората половина на 19-ти век. Тук са събрани две изключително актуални есета: Византизмът и славяните (1875) на Константин Леонтьев и Византизмът и Русия (1896) на Владимир Соловьов.

Тези автори не са най-типичните, но остават безспорно най-интересните представители на славянофилите и прозападно настроените. Става въпрос за двете основни духовни течения от този период, които съществуват в неразривна единство, но и конфликт помежду си.

Защото, както казваше Александър Херцен, може би гледаха – като Янус или Двуглавия орел – в противоположни посоки, но всички те имаха сърце, което биеше. Конфликтът между славянофилите и прозападно настроените интелектуалци определя, поне естетически и емоционално, цялата културна и политическа траектория на Русия до нашите дни.

Византия, любима или мразена, изиграва решаваща роля в оформянето на Русия, от възникването ѝ до момента, в който се трансформира в имперска суперсила – един критичен геополитически фактор.