Ако можем да кажем истински и искрено, че човекът, който е напуснал този свят, е бил за нас съкровище, тогава там, където е нашето съкровище, там трябва да бъде и сърцето ни (Мат. 6:21), и трябва и ние, заедно с човека, който е влязъл в вечността, да живеем колкото се може по-пълно и дълбоко в вечността.

Защото вечността е единственият "место", където можем да бъдем заедно със скъпия човек. И това означава, че колкото повече наши близки напускат това истинско поклонение и навлизат в стабилността и мира на вечния живот, толкова повече трябва и ние да чувстваме, че принадлежим на онзи свят и че ценностите на онзи свят постепенно стават и наши ценности.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]