Всеки от нас носи първото си семейство. Това е нашият вътрешен екип. С увереност, тъй като сме свикнали с психичните взаимодействия на това семейство, ще го възпроизвеждаме несъзнателно – но и много съзнателно понякога – като естествено поведение в обществените контакти, в работните отношения, а също и в нашите романтични връзки.
Начинът, по който придружаваме приятелите, любовниците и себе си, се организира като емоционално възпитание в това семейство. Детето търси модели и ги копира. Потоците, които отглеждаме, са огледало на нашите собствени положителни и отрицателни версии. То ежедневно ни показва нашето изображение в увеличен вид.
Ако по каквато и да е причина не понасяме нещо в себе си и го виждаме у детето си (тъй като то ни имитира и копира), това вероятно ни ядосва и ни натъжава. Тогава поемаме ангажимента да го премахнем като поведение от сина или дъщеря ни, а не от себе си. По какъв начин? Често наказвайки с жестокост детето ни за нещо, което ние сме му научили!
