Родих се преди векове, в Пространство, където нямаше място, и във Време, където нямаше време. По странен начин, обаче, чувствам, че съществувах преди моето раждане. И докато оттогава всичко се е променило, аз чувствам, че нищо не се променя. Присъствието ми измерва вечността.

Не е уместно да се обсъждат неща - моето рождение и раждането на Света - които винаги са предизвиквали спорове. Това, което укрепва самочувствието ми, е, че присъствието ми винаги е изглеждало първично: в митовете или в онова, което се нарича наука, в творбите на смъртните, но и в религиите, светлината винаги играе особена роля.

През годините много се запитваха за неговата същност, а други просто останаха в удивление и приемане... Аз, който съм най-старото, прастародалното светлина, дойде време да говоря малко за себе си.

С тези думи започва автобиографията на прастародалната светлина, чийто откритие през 1965 г. е сред най-важните в историята на космологията. Преди да даде думата на самата светлина, известният автор на "Комета на Вереника" и "Космографиите" представя чудесните начини, по които науката се е насочила към най-великите си достижения: теорията на относителността, квантовото поведение на микро света, съвременните възгледи за възникването и развитието на Вселената.

Не пропуска да подчертае значението на светлината за самия живот, а също така и за Изкуството, докато се отнася до философските или религиозни възприятия, които съпътстват светлината от древни времена.

Книга, лесно разбираема и многозначна, "Автобиографията на светлината" описва с прости думи вълнуващото приключение на съвременната наука и просто иска от читателя да бъде прочетена "първо с ума, а след това или паралелно, с душата".