1. Речникът е написан на разговорен български с монотонна система.

2. Лемата е написана с удебелен шрифт. Същото важи и за производните и изразите, които са посочени.

3. Лемата е заменена със символа (~), когато има примери или изрази и където това е възможно, за икономия на място.

4. Произношението е обгърнато в скоби и е представено с български букви, за да бъде речникът по-удобен за употреба. Направени са всички възможни опити за по-точно предаване на произношението.

5. За всяка лема има кратко граматично определение (напр. същ.).

6. Където е необходимо, са използвани пояснителни термини (напр. медицин.).

7. При съществителните се пише несъвършеният и определен тип на единствено и множествено число, или само на единствено или множествено число в зависимост от случая, напр. boriyan, -и, -е, -ет.

8. За прилагателните се дава и формата на женски род, напр. llupes, -е. Определителните членове се пишат в скоби, напр. mire (и, е), afermrndsh/em (и) -me (е) и се четат: и mire, е mire, и afermendshem, е afermendshme.

9. Глаголите се записват в първо лице единствено число на настоящето и в трето лице за безличните. След това се дава аористът и причастието.

10. Непроменливата част на думата (основа) се разделя с наклонена черта (/).