„Може би е странен заглавието на серията лекции, които възнамерявам да дам. Целта ми е да противопоставя това, което C.S. Lewis нарича „Църковност“, т.е. „на Църквата“, на истинската същност на нашата християнска идентичност и да покажа колко много първото понятие доминира в нас и около нас, както и колко несъвършени сме като християни. Считам, че това е наистина много важна задача за мен. Години наред разсъждавам върху разликата между тези две, не теоретично, а изследвайки собствения си живот, външен и вътрешен.“ (Извадка от книгата)

Църквата, както отбелязва отец Антоний, не е укритие, в което бягаш от живота. Тя е трамплин, за да излезеш в света. Няма да търсиш в нея Бог, за да се скриеш под дрехата на Неговата всемогъщост и да получиш Неговата висока защита. Църквата не е покритие, а разкритие. Не е място за забравяне на проблемите, а за запомняне на Бога. Тя е домът на нежеланите, на гонените, на осмиваните Христос, който е преследван и отхвърлян от всички и почива и пребивава там, където са двама или трима събрани в Неговото име. В този дом можем да докоснем Неговата любов или Неговото присъствие да ни прегърне, както прегърна 40-годишния, военен атеист от книгата... (От Въведението на отец Спиридон Василакос)

В тази нова книга Антоний Блум, митрополит на Сурож, с кристално ясен език признава, че църковното събитие гние, ако християните не излязат от сигурността си и не влязат в света като овце сред вълци, с единствена утеха – техния Господ – не за да ги защити от смъртта, а за да ги направи способни да умрат благословената смърт заради друг! Чрез неговите думи разбираме силата, която се усилва като слабост, като доброволно отказване от силата. (От Постскриптум на Тотетас Папатанасяс)