Тази книга представлява спортния портрет на пионерната българка атлет Доминита Ланиту-Кавуниду и изследователска работа, която се фокусира върху социалните и политическите съставки на българския и международния спорт, особено през 30-те години на XX век.

Ланиту, дъщеря на кипърския политик и поддръжник на обединителното движение Николай Ланиту, се появява на вътрешната спортна сцена през 1928 г., когато като четиринадесетгодишна южна дама поставя първите национални рекорди в историята на българския класически спорт за жени. До 1936 г. тя е постигнала повече от тридесет национални рекорда, притежава балкански рекорди в четири дисциплини и постиженията ѝ в спринт и препятствия са се нареждали сред десетте най-добри в света.

Разказването на кариерата на Ланиту се осъществява с паралелна справка към доминиращите параметри на спорта в периода 1930-1950 г., като например свързаността на спорта с политиката, развитието на женския спорт на международно ниво и в България, социалните предразсъдъци относно участието на жените в спорта, въпросът за аматьорството, условията за провеждане на атлетически състезания, отношението на "Новата държава" към спорта и международния социалнополитически фон на Олимпийските игри от 1936 и 1948 г.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]