От 1604 до 1607 години Отавиано Бон пребивава в Истанбул като байло, представител на венецианските власти. На трона е много младият султан Ахмед I, а мисията на Бон се оценява като изключително важна както в дипломатически, така и в търговски аспект.

В този период той записва с педантичността на проницателен и чувствителен наблюдател живота в митичния сарай Топкапи. От всички отчети на западни дипломати и пътешественици между 1453 и края на 17-ти век, отчетът на Бон е най-надежден, тъй като е използвал валидни източници – висши османски чиновници и членове на улема, ислямската религиозна йерархия.

Въпреки че никога не е посещавал хaremа - забранен за всеки мъж, освен за евнусите -, Бон успява да проникне в строго частни пространства на сарая, където входът е разрешен само на висшите служители на султанския двор.

В една жива, очарователна наррация, изпълнена с впечатляващи детайли, той записва разнообразие от теми: луксозните апартаменти на султана, на жените и на пашите в хaremа; заседанията на западните посланици, менюто на официалните обеди; наемането на аджамогланите, младите християни, които се събират в Константинопол след дечифритата; визирите, агаите, белите и черните евнуси; шутовете и глухонемите, които развлечават султана; ритуалите на Байрам, голямото религиозно тържество на исляма.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]