„Паралелните светове“ са едно космическо пътешествие до краищата на въображението, през черните дупки, времевите машини, алтернативните вселени и многомерното пространство.

Това е ослепително портретиране на бурната революция, която разтърсва ландшафта на съвременната космология. Нашата Вселена изглежда като космическа мехур, която вечно се вълнува в океан от мехурчести вселени. Каква е съдбата й? Дали нейното изчезване ще означава края на нашата Вселена?

Около нея – на разстояние от милиметри – непрекъснато се случват Големи Взривове, през които се раждат нови, паралелни (на нашата) вселени. Дали, след милиарди години – в онова мрачни време – малко преди нашата Вселена да завърши, студена и тъмна, в своето вечнозелено приключение, човечеството би могло да запази съществуването си, премествайки се в друга, съседна вселена?

Идеята за паралелните светове и теорията на струните, която интерпретира тяхното съществуване, някога се е приемала със скептицизъм, докато учените, които я защитавали, са смятани за мистици, луди или шарлатани. Днес, физиците я подкрепят с激情 и дори приемат новата й версия, теорията-M, като единствено правилната теория, най-елегантният и прост отговор на най-висшия въпрос: „Какво е имало преди Големия взрив?“