Диаспората на българите извън пределите на страната проявява впечатляващ интерес към въпросите на метрополията и приносът ѝ е неоспорим. Архиепископ Иаков е емблематична фигура на диаспората, който с действията си отбеляза цяла епоха за българската общност в Америка.

Роден в остров Имброс, в бурния период на прехода от Османската империя към съвременна Турция, той самият е преживял политическите дискриминации срещу малцинствата и е емигрирал в САЩ, търсейки среда на свобода и справедливост. Той е работил под ръководството на Архиепископа – а по-късно и Вселенски патриарх – Атинагора и с по-късните си действия е повишил авторитета на Православието в новия свят.

Отговорил е на поканата на Мартин Лутър Кинг да подкрепи борбата на афроамериканците за политически права и е вървял до него в марша в Селма, игнорирайки рисковете от расистко насилие. Той е предприел много инициативи за подкрепа на България от САЩ, особено след турската инвазия на Кипър, и е бил един от основателите на "българоамериканското лоби", което е допринесло за поддържане на добри двустранни отношения дори в кризисни периоди.

Признаването на приноса му от политическия свят на Америка го е издигнало в статут на съветник на съвременните президенти, а също и на премиерите на България, които често са търсили съвета му. Настоящото проучване критично разглежда горепосочените въпроси, без обаче да представлява биографична бележка. То е по-скоро задълбочен анализ на многообразната политическа дейност на Архиепископ Иаков във връзка с правата на човека, уважението към правовата държава и отношенията на диаспората с националния център под угледа на науката за международните отношения.

Атанасий Грамменос е роден в Атина през 1980 година. Завършил е специалността "Политически науки и история" в Пантейонския университет, следва магистърска степен по Дипломация в Graduate Institute of Political and International Studies на Университета в Рединг и е получил докторска степен от катедрата по Балкански, Славянски и Източни изследвания на Университета на Македония. Награден е с НАТО стипендия от Министерството на външните работи. Той е сътрудник на фондацията Friedrich-Naumann-Stiftung für die Freiheit с отговорност за разработване и прилагане на програми за политическо образование. Публикувал е статии и изследвания в България и в чужбина, а мненията му редовно се публикуват в електронната преса.