С все още отворени рани от един кървав Граждански война... С живи страсти, наследени от последния период и разделящи всички политически семейства...

С партийното система на страната, през първите следграждански години, буквално разрушено, тъй като безброй политически формации, често персонализирани, бяха готови да претендират за народния глас...

С институционалната основа на обществения живот все още неясна или крехка... С армията, която претендира за автономна интервенционна роля... С демократичното управление, което се разглежда с резерви от победителите и от победените в Гражданската война...

Страната разбира се не беше лесно управляема в началото на поне първото следгражданско десетилетие. И нейната политическа система трябваше, често компрометирана с други институционални, но и извънинституционални фактори, да управлява вътрешните си разделения и да търси, през много трудности, ясен ориентация.

Ориентация, която, в известна степен, изглеждаше да намира след 1952 г., когато страната премина в периода на еднопартийни правителства, нещо, което представляваше пробив както във функционирането на политическата система, така и в управлението на следгражданския политически климат.

Тези са темите, които разглежда и анализира професорът Танацис Диамандопулос в този брой, петият от поредица, която вече е получила особено възхваляна от критиката.

Десетилетието на 1950-те... Започна с крехки правителствени формации, но беше регистрирано като период на относителна политическа стабилност през по-голямата част от него... Първоначално беше маркирано от опит за военно преврат, но завърши с усещане за сравнително установена политическа нормалност (без разбира се да са изчезнали институционалните и психологическите отпечатъци от кървавия Гражданска война в обществения живот на страната)...

Десетилетие, в началото на което доминираше страхът и тревогата... Докато към края му се беше допуснала надеждата за по-добри дни... Надежда, разбира се, която изглеждаше да се потвърждава от първата половина на следващото десетилетие, но която опроверга втората половина на 1960-те години...