Защо не сме роби на гените си и с какво се различаваме от шимпанзетата? Какво е епигенетика и защо нежността по време на кърмене определя как ще се държи новороденото мишле през целия си живот? Как един моногамен плъх се превръща в безпощаден Дон Жуан и как вещества като допамин, серотонин или кокаин влияят на поведението ни? Защо в борбата срещу микробите винаги ще сме губещи?

На какво се отнасят "первобитните" едноклетъчни организми, които обитават кипящи води? Каква информация за живота на други планети ни дават космическите апарати, които сме изпратили? Книгата търси отговорите на всички гореспоменати въпроси и на много други.

Всяко от 19-те малки есета е като приказка, както пише в предисловието носителят на Нобелова награда Rolf Zinkernagel. СNarrative стил - често в първо лице - и разсъдлива, понякога поетична нагласа, ни пренася в градина, изпълнена с чудеса, невидимата градина на молекулярната и клетъчната биология, биохимията и генетиката - градината на нашето самопознание.

Това е втората книга на Gottfried Schatz на български. Както и първата, Извън гените, тя съдържа серия от статии-есе, публикувани за първи път в утвърдения швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung.