Приносът на труда на Хенри Бергсон за обновлението на философията в началото на двадесети век, както и влиянието, което оказа неговото творчество върху размислите на значими философи, психолози, литературни творци, артисти, както и на научните изследователи или позитивисти от двадесети век (предимно в първата половина на века, а не само във Франция) е неоспорим.

В контекста на динамичната интерпретация на реалността, основополагающи се явяват понятието за продължителност, интуиция, двата вида памет, жизнен импулс, отворено и затворено общество, както и динамична и статична религия.

Възприемайки живота като непрекъснат творчески процес, Бергсон предлага предимно нови начини за подход към въпросите за времето, свободата, възприятията и образите, връзката между душата и тялото или, дори, между философията и науката.