Храмът на Соломон, който е построен за около седем или според други около осем години, между 1012 пр. Хр. - 955 пр. Хр., е върховното постижение на лидера, който се опитал да обедини двата царства на Израел и Юда в единно Държава-Нация.

Храмът заместил 'Скинията на свидетелството', която приютяваше 'Ковчега на Завета', религиозния символ на народа на Израел, съдържащ текста, написан от божествения Моисей по божествена заповед.

Вавилонците унищожили Храма през 586 пр. Хр., водещи народа на Израел в плен. Той е възстановен след завръщането от плена при царуването на Зоровавел през 535 пр. Хр. И двата храма са проектирани и построени от Дионисийската братство, от Минойски финикийци и гърци, учени и техници на всяка епоха.

Докато вторият, с участието на Питагор, който също е бил 'пленник' в Вавилон.

Целта на настоящата книга е да допълни дотук изключително ценните проучвания относно Храма на Соломон с археологическите находки-експонати на Музея в Ираклион и историческите данни, които излизат от Минойска Крит, в която е роден Европейският и се основава Световната култура.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]