Функцията и полето на речта и езика в психоанализата е откриващият текст на лакановия подход. С него Лакан стана Лакан. До смъртта си той продължи да казва: «Аз съм преди всичко този, който изрази Речта в Рим».

Как може да бъде характеристика на усилието на Лакан в този текст? То цели основите на психоанализата. Не провежда частична полемика в конкретен или в друг аспект на клиниката. Предизвиква съмнение и в самата концепция за това, което действува в психоанализата и, в същото време, в самите й основи.

Той предлага ново определение на несъзнаваното и нова теория за психоаналитичната терапия. Изхождайки от това оспорване на основите на психоанализата, той оправдава своя стил, който характеризира като «ироничен». Защо казва ироничен стил? Той го противопоставя на догматичния стил, който е точно стилът, който не поставя под въпрос основите.

Със сигурност става въпрос за референция към иронията на Сократ, т.е. дълбока диалектическа ирония, която се състои в това да се подчертаят противоречията, в които попада събеседникът. Това е методът на Лакан в посочения текст, който е постоянно конфронтационен и показва, че не успяваме да оправдаем различните аспекти на работата на Фройд, ако не вземем като основа функциите на речта.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]